Домейнът „.EU” вече е станал символ на качество за европейските компании. Много от тях се представят в онлайн пространството със сайтове, които са регистрирани не само в местното, „национално” уеб-пространство, но и в европейското интернет пространство. Въпреки трудните икономически времена тази тенденция не се променя. Това потвърждава важността на европейската уеб-идентичност за европейския бизнес.
Наблюденията идват от EURID, организацията, която управлява „.EU”. За тях разказа Джовани Сепиа от EURID по време на конференцията ”Домейн форум” тази сутрин в София.
Още при пускането му през 2006 г. домейнът „.EU” беше замислен като средство, което да представлява европейската идентичност онлайн. Той действително успя да влезе в тази си роля, убеден е Сепиа. ”Факт е, че шест години след появата си този ”млад” домейн има над 3,7 млрд. регистрации, което показва, че има пазар за имената в ”.EU”, казва Сепиа.
Компаниите искат да имат присъствие в това пространство, за да се покажат като европейски предприятия. Те наблягат на европейската стойност на това, което произвеждат. Европейската идентичност се асоциира с високо качество, което кара фирмите да търсят европейския домейн в ролята му на ”етикет” за продукция, ”произведена в ЕС”. Това е знак за качество.
След първоначалния бурен интерес към новия домейн през май 2006 г. регистрациите намаляват, сочи статистиката. Това е нормално и е наблюдавано и при всички други нови домейни – дълго очаквали датата на пускане, организациите правят своите регистрации веднага, а след това пазарът бързо се насища.
Но и до ден днешен ”.ЕU” регистрациите нямат година на спад. Те запазват стабилен ръст от около 7% годишно. Цифрата означава, че европейското уеб-пространство е вече възприето от бизнеса в ЕС и интересът към него е истински.
Това поведение изглежда логично, но трябва да се знае, че има и немалко случаи, когато след първоначалния бурен интерес към даден нов домейн следват месеци и години на отрицателен растеж, тоест очевиден спад на търсенето. Някои нови домейни от най-високо ниво не смогват да постигнат дори хиляда регистрации годишно, припомня Сепиа. Това е чист провал и показва, че успехът на европейския домейн не е случаен.
Налице е парадокс, защото ЕС има 23 официални езика, но въпреки тези различия всички държави имат интерес към единния домейн и общата идентичност.
По-активни, все пак, са две страни – Германия и Нидерландия, казва Сепиа. Това се обяснява с дългогодишното присъствие на компютърните и интернет технологиите в тези страни, тяхната дълга ”история” в боравенето с глобалната мрежа. Там предприятията са толкова ”свикнали” да имат уеб сайт, че за тях е немислимо да работят без онлайн канали. Респективно е са свикнали да си регистрират имена в уеб, така че когато една фирма има дейност, за нея става естествен процес да избере и използва домейн име.
Много висока активност има и в Източна Европа, според Сепиа. По този начин местните предприятия искат да покажат своята европейска принадлежност.
Обратно, по-малко активни са страните от Южна Европа – Испания, Италия, Гърция, включително и България. Гърция, разбира се, е ”особен случай”. Статистиката показва пряка връзка между икономическия срив в страната и спада на регистрациите на ”.EU” домейни. Налице е и емоционална страна в този процес: заради строгите мерки на Европа гърците недолюбват всичко общоевропейско. И все пак регистрацията в евро-пространството е евтина и икономически привлекателна за немалко от тях.
Голяма роля за приемането на всеки нов домейн играят техническите иновации и подобрения, посочва Джовани Сепиа. Някога, казва той, фирмите можеха да имат домейн-име на кирилица, но не и електронна поща със същото име. Те трябваше да използват латински домейни за електронната си поща. С времето това се промени.
Видно е, че по-големите технически възможности означават повече за бизнеса и това допринася за възприемането на новите домейн-тенденции като например навлизането на не-латинските имена (на кирилица и други азбуки).
Техническите подобрения и иновации са един от четирите фактора, които постилат пътя за бъдещото развитие на интернет-пространствата и в частност домейн-имената. Многоезичността е друг ключов фактор. Един от най-големите успехи на пускането на домейн-имена с не-латински азбуки впрочем е отчетен в Русия и Южна Корея, заради няколко причини: хората са свикнали да боравят със собствения си език и го предпочитат, а в същото време е налице достатъчно голямо население, което оправдава техническите усилия за пускане на местните домейни.
Местното съдържание е трети фактор. Не на последно място важни са обществената запознатост и образоването на потребителите: предприятията трябва да знаят, че адресът на сайта им може да е на собствения им език и собствената азбука, или пък че могат да имат сайт в домейна „.EU”, например.
още от “Домейн форум”:
Ще настъпи ли хаос с новите над 1500 домейна?